Само твоите очи
ме погледнаха в душата
с погледа ти,
гордо украсих
най-върховното
на моето съществуване.
Само защото ме погледна.  

 В поглед премина
съдбата ни
като сянка,
като сън  
на игра,
и болка.  

Защото ти ме хареса,
остана прекрасно
моето преминаване.

Следваше ли ме
където и да отида?
Или просто минаваше 
някъде там
близо до мен.
само защото те харесах.  

Обичането е летене
затова ни бе
даден животът.
В неизпълнения
живот
животът ни
бе запълнен.
Съдба е
ражда ме се, 
и умираме от
любов..

 Зората ми подари
рози в ръцете.
За да осветя
в един миг
пътя ни.

Нощта изпълни
очите ни
със любовни
сълзи..  

Само защото
се обичаме
толкова красиво
живях, за да
надраствам
твоите прекрасни
мечти, 
и така
сладко
умирам
във твойте
нежни очи...