Давуд алейхиселям

Един от пророците, изпратени към израйлтяните. Той беше и пророк, и владетел. По произход е наследник на Якуб Алейхиселям през сина му Йехуда. Той е баща на Сюлейман алейхиселям. Роден е в Йерусалим. Там живя и там почина.

На него беше дадена книгата Зебур на ивритски език. Гласът му беше много хубав и въздействащ. Името му се среща на шестнадесет места в Корана. След Муса алейхиселям, Аллаху теаля изпрати много пророци на израйлтяните.

Тези пророци призоваваха хората да действат съгласно заповедите на Теврата. С течението на времето направи израйлтяните все по-бунтовни, промениха заповедите на Теврата, не послушаха пророците и техните нрави се изопачиха напълно. Аллах изпрати бедствие в лицето на владетеля на народа Амалик, Голиат.

Той изгони израйлтяните от техните домове. Най-лошото беше, че враговете им отнеха светия ковчег, в който бяха съхранени Теврата , и предмети свързани с Муса алейхиселям.


Един ден посетиха пророка с въпроса: "Ти не си ли избран от Аллах за пророк?" Той отговори уверено: "Да." - Не бяхме ли изгонени от родината си насилствено? - Да. - Не страдаме ли от угнетение? - Да.

- Тогава защо не се молиш на Аллах да ни изпрати владетел, който да ни обедини под едно знаме? Искаме да защитаваме вярата и да върнем загубените си земи. Пророкът, който познаваше добре техния характер, ги попита: "Дали сте готови да воювате без колебание, ако бъдете помолени?" Те отговориха решително: "Защо да не воюваме за Аллах? Бяхме изгонени от домовете си и земите си. Нашите семейства са разпръснати из целия свят. Има ли по-лошо положение от това?"

След време пророкът ги събра и им обяви: "Аллах е назначил Талут за ваш владетел."
Всички бяха изненадани:

- Как може един такъв като него да стане цар над нас? Ние сме по-достойни за царство. Той е беден човек, докато сред нас има много богаташи. Истинските царе са сред нас. Тогава пророкът обясни:

- Той е избран от Аллаху теаля да управлява като цар. Сила и знание му бяха дарени. И не забравяйте, че Аллах дава царството на онзи, когото поиска.

- Как можем да бъдем сигурни, че той е наистина е цар? Ние искаме чудо. - Кивотът, който загубихте от врага, ще се върне. Ангели ще го донесат обратно. В него ще откриете не само Тората, но и предмети, принадлежащи на Муса и Харун. Това е доказателство за царството на Талут. Следващия ден хората се отправиха към храма, готвейки се да видят чудото.
... Очакваното чудо се сбъдна, пред техните очи. Ангелите спускаха светите предмети от небето към храма, който те почитаха. Най-сетне, те бяха убедени, че Талут е избран от Аллах. Сега отново притежаваха Теврата. Талут бързо създаде своя собствена армия. Трябваше да се изправи срещу крал на име Голиат.

Голиат беше непобедим владетел, пред когото никой не можеше да устои. Дори най-смелите войници не се осмеляваха да се изправят срещу него. С Талут на чело, армията тръгна по пътя. Преодоляха безкрайните пустини, високите планини, докосващи облаците, и дълбоките долини. Войниците бяха измъчвани от жажда. Цар Талут постави предизвикателство пред своите хора, за да изпита армията си и да различи истинските от лъжливите:

- Скоро ще видим река пред нас. Тези, които пият от нея, нека напуснат групата. Останалите, които не пият или просто навлажнят устните си, нека продължат с нас. Това беше сериозно предизвикателство. Когато стигнаха до реката, повечето войници нахлуха да пият вода до насита и напуснаха армията на Талут, оставяйки го на половин път. Талут изправи своите войници на изпитание. Желаеше да разграничи онези, които му бяха предани от сърце, от двуличните. Целта му беше да открие кои от тях ще се справят с малко предизвикателство, а кои ще се окажат слаби и колебливи. Талут си каза: "Сега разбрах кой е надежден. Останаха само храбрите с мен."

Броят на войниците в армията намаля, но важното в една армия не е броят на войниците и оръжията, а вярата и смелостта. Решителният момент настъпи. Армийте на Талут и Голиат се изправиха една срещу друга. У Талут имаше само шепа от войници. Армията на Калут, от друга страна, беше изключително голяма, с воини от внушителен размер. Някои от войниците на Талут се уплашиха, като видяха че врагът е по многолюден и по добре въоръжен, и казаха:

- Как ще победим тази голяма армия?! Сърцата на войниците, пулсиращи с вяра, отговориха: - Това, което прави една армия голяма, е вярата и смелостта... Ненадейно, във въоръжение от глава до пети, гигант с оръжия като меч, брадва и копие, Голиат излезе на бойното поле и поиска от армията на Талут да му изпратят един храбрец за единоборство.


Талутовите войници се уплашиха, когато видяха Калут. Никой не се осмели да се изправи срещу него. Докато множеството се гледаше, кой ще излезе,  млад мъж на име Давуд излезе напред. Давуд алейхиселям дойде пред цар Талут и поиска разрешение да се бие с Голиат. Първият ден царят отказа неговата молба. Защото той не беше войник, а бил пастир. Не знаеше нищо за бойните техники. Освен това беше без меч. Единственото му оръжие беше пръчката, която използваше, докато пасеше овцете си. Давуд вярваше, че истинският източник на сила в света е Аллаху теаля. И докато сърцето му бие с вяра, то той беше по-силен от Голиат. На втория ден Давуд алейхиселям отново отиде пред царя и заяви, че иска да се бие с Голиат. Този път царят му позволи и му каза:

- Ако убиеш Голиат, ще те направя главнокомандващ на моя армия и ще те оженя за дъщеря си. Давуд алейхиселям излезе на бойното поле, държейки пръчка, пет камъка и прашка. Голиат, който приличаше на гигант от желязо, стоеше с меч в ръка. Виждайки Давуд, той го презря, подигравайки се с облеклото и оръжията му. Тогава Давуд постави голям камък в прашката си и го изстреля срещу врага си с пълна сила. Камъкът попадна точно в челото на Голиат , причинявайки му да падне мъртъв на земята. Давуд се приближи до него, взе меча му и извика с радост за победата. Това означаваше краят на битката и победа за Талут.


След този ден Давуд стана най-известният човек в царството. Царят го направи главен командир на армията си и го ожени за дъщеря си, като изпълни обещанието си. Все пак нито едно от тези събития не успокоило Давуд. Той никога не е желал да бъде известен или да управлява хората. Едно нещо го вълнуваше в живота - да славослови Аллах с красивия си глас, да се моли, да се покланя и да представя сърдечните си молитви пред Аллах, обагрени от сълзи, като най-святия подарък. Той бди непрекъснато, ден и нощ, служейки на Аллаху теаля, изразявайки благодарността, възхищението и признанието си. Аллаху теаля дари на Давуд с пророчество и го облагодетелства с безброй благословии. Най-големият дар, който му бе даден, беше Зебурът.

Зебурът беше свещена книга, подобна на Тората. Давуд я четеше и славословеше Аллах сутрин и вечер. След време Аллаху теаля му възложи пророческото служение и му даде книгата Зебур. Той призова хората към вярата в Аллах и управляваше справедливо. Той завладя части от Палестина, Сирия и Арабския полуостров, разширявайки държавата си. Той направи Йерусалим за столица. Освен това завладя Аман, Халеб, Нусайбин и Армения.

И един ден... Седнал в гората, четейки Зебур с магическия си глас и възхвалявайки Аллах, чу как всички дървета и планини в долината също възхваляват с него. Това, което чу, не беше ехото на гласа му, защото при ехото се чува същото, което е било казано. Сега обаче ситуацията беше различна. Планините допълваха айетите, който той четеше. Дори понякога когато мълчеше и бе спрял да възхвалява, планините продължаваха възхвалата. Не само планините участваха във възхвалата. Птиците също се включваха в този божествен хор. Когато започваше да чете Светото Писание, около него се събираха стотици птици и други животни, възхвалявайки заедно с него Аллаху теаля. Това беше чудото, дадено на пророк Давуд алейхиселям. Понеже беше символ на истинност както вътрешно, така и външно, планините, камъните и птиците във въздуха се присъединяваха към неговата възхвала. Красивият му глас, искреността на молитвите му предизвикваха неустоимо усещане.

Аллаху теаля беше удовлетворен от пророк Давуд, му дари голямо царство. През този период имаше много войни. Броните, които носеха войниците, бяха много тежки и затрудняваха движението по време на битка. Един ден Давуд алейхиселям се потопи в дълбоки размисли, за да реши този проблем.

Той държеше едно псрче желязо и го въртеше. Внезапно забеляза, че желязото в ръцете му се изкривява. Алах беше направил желязото меко.Той веднага стана. Започна да разделя желязото на малки парчета и да ги съединява. Когато приключи, в ръцете му имаше броня от желязо. Беше чудесно нещо.

Войникът, облечен с тази броня от преплетени пръстени, можеше да се движи лесно по време на битка и същевременно да се предпази от ударите на мечове, топори и ножове. Аллах беше заповядал на пророк Давуд да направи най-добрата броня за своето време.От този ден нататък започна да прави нови брони и да ги раздава на войниците. Когато вражеските армии се изправиха срещу армията на Давуд алейхиселям, видяха, че техните мечове не пробиват тези странни брони, а собствените им брони, въпреки че бяха дебели и тежки, не можеха да предпазят от ударите на мечовете. Да, наистина броните им бяха толкова тежки, че пречеха на свободното им движение по време на битка и улесняваха загубата на живот под ударите на мюсюлманските мечове.

Давуд алейхиселям излизаше победител от всеки бой. Никога не беше победен в нито един конфликт. Но той знаеше, че всички тези победи произлизаха от Алах. Затова увеличаваше благодарността си, хваленията си и своите молитвени поклонения.Когато Алах обича един пророк или който и да е друг поклонник Той прави всички хора да го обичат. Любовта към пророк Давуд проникнала в сърцата на планините, птиците и другите животни и скоро същото стана и с хората.

Така пророк Давуд стана най-любимият човек от хората и животните. Видейки този пейзаж, царят започна да завижда на Давуд . Той опита да му навреди и дори опита да го убие. Накрая подготви голяма армия за битка с него.Когато Давуд алейхиселям разбра, че царят завижда на него, не поиска да се бие. Една нощ, когато царят спеше в леглото си, Давуд алейхиселям влезна в стаята му, вземайки кинжала до леглото му и отряза късче плат от ризата му. След това го разбуди и му каза:

-Уважаеми кралю! Искахте да ме убиете. Въпреки това нямам никаква омраза към вас. Нито имам цел да ви убия. Ако бях искал да ви убия, бих могъл да го направя, докато спите. Вижте, отрязах част от ризата ви и ако бях искал, бих могъл да отрежа главата ви вместо нея, но не направих това. Не желая да наранявам никого. Защото посланието, което предавам на хората, е послание на любов, а не на омраза.Кралят осъзна грешката си и поиска прощение от Давуд алейхиселям . След като Давуд алейхиселям му прости, той излезе от стаята си. Минаха дни и кралят почина по време на една битка, в която Давуд алейхиселям не участва. Истината е, че кралят не се отказа от ревността си и затова в битката отказа помощта на Давуд алейхиселям.

След този ден Давуд алейхиселям пое управлението на страната. Хората искаха той да бъде цар поради жертвите, които направи за нацията си. Той беше едновременно пророк и цар. Давуд знаеше, че всичко това беше благословение от Аллаху теаля.

Тези дарове подпалваха благодарността в сърцето му, увеличаваха молитвите му; подтикваха го да прави повече добри дела, да помага на бедните, да бъде лек за страдащите.Аллах винаги беше до Давуд алейхиселям и му отвори пътищата към победата във всички битки с неговите врагове. Така че дори държавите по света започнаха да се страхуват от него дори и по време на мирни периоди. Божиите благословии не спират тук. Той му даде мъдрост и способността да говори убедително. Освен пророческото и царското достойнство, му подари силата и знанието да различава доброто от злото.

Когато Давуд алейхиселям имаше син, той му даде името Сюлейман. Давуд алейхиселям както обикновено седеше на трона си и решаваше проблемите на хората, разсейвашки споровете между тях. Пред него влязоха двама мъже. Единият имаше поле и с другият имаше спор. Собственикът на полето казал:

-Господарю! Стадото на този човек влезе в моето пасище през нощта и изяде всички гроздове от лозето. Дойдох пред вас, за да го накажете за причинената ми щета.Пророк Давуд попита стопанина на стадото: Дали е вярно, че тези овце изядоха целия добив на този човек? Да, господарю. След това Давуд алейхиселям издаде съдебна заповед:

Решавам, че овцете трябва да бъдат предадени на стопанина на полето поради причинената от тях щета. Точно по това време Сюлейман алейхиселям се намеси. Аллах му беше дал мъдрост. Освен това беше научил много неща и от баща си:

-Татко, ако позволите, имам предложение, което смятам за по-добро... Кажи го, да го чуем.

-Татко! Нека стопанинът на овцете вземе полето, да го обработи отново, да го подготви. Когато лозята узреят и се върнат към предишното си състояние, нека го върне на стопанина. Относно овцете, нека и тях стопанинът ги вземе. Нека се ползва от техните вълни и мляко. Когато полето се върне към предишното си състояние, нека предаде овцете на стопанина и да вземе обратно полето.

Давуд алейхиселям беше много доволен от това решение и каза на сина си: Това наистина е чудесно решение. Благодаря на Аллах, който ти дари мъдростта. Ти наистина си мъдър човек.

  По волята на Аллаху теаля, Давуд алейхиселям към своята любов и всеки ден го поучаваше  с нови неща. Един ден му повели, че не трябва да издава съд в спор без да чуе страните. След като Давуд алейхиселям приключи делата си този ден, отиде в специалното място в стаята си, отделено за молитва, за да се помоли и да се поклони. При такива случаи той винаги казваше на стражите да не пускат никого до него, защото не желае да бъде притесняван.

Обаче този ден, когато влезе в стаята си, видя двама мъже. Първоначално беше изненадан и леко се уплаши. Въпреки че беше заповядал на стражите да не пускат никого без разрешение, те стояха пред него и можеха да имат лоши намерения. Той ги попита:

Кой сте вие? Не се притеснявайте, господарю. Имаме проблем и дойдохме при вас, за да го разрешим. Нека тогава кажете проблема си. Първият мъж започна да говори:

Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овце, а аз само една. Брат ми я открадна и не я връща...

Пророк Давуд реши делото без да чуе и другата страна и каза: Въпреки че имаш толкова много овце, да погледнеш на овцата на брат ти и да я отнемеш е голяма несправедливост. Брат ти те обиди.

Всъщност повечето хора в една общност, правят зло един на друг. Вярващите обаче никога не правят зло един на друг. Докато още говореше, мъжете изчезнаха пред очите му. Като облак от прах се изпариха и изчезнаха. Давуд разбра, че тези двамата мъже бяха ангели. Аллах ги изпратил да го поучат. В спор трябва да слушам страните преди да решавам. Кой знае, може братът с деветдесет и девет овце беше прав. След това Давуд падна на коленете си и почна да се моли за прошка от Аллах. От този ден нататък Давуд не издадe съд без предварително да чуe свидетелствата на всички, които дошли при него.

Давуд алейхиселям прекара останалата част от живота си, служейки на Аллах и възхвалявайки го. Той никога не премахваше името на Аллах от устата си. През всеки момент изразяваше любовта си. Когато издъхна, той изпитваше щастие от срещата си с Аллах. Когато Давуд алейхиселям предаде душата си и се срещна с Единствения Възлюбен, задачата да го замести премина на сина му Сюлейман алейхиселям.
В заключение животът на Хазрети Давуд е източник на вдъхновение за търпение, милосърдие и вяра в Аллах. Той е пример за това как човек може да постигне успех чрез добродетелите и вярата си. С неговия пример ни бива напомнено да следваме пътя на праведността и да търсим благоволението на Аллаху теаля.