Юнус алейхиселям

  Юнус алейхиселям беше пратен към жителите на Нинова, близо до Мусул. Баща му се казваше Мета и беше праведен човек. Юнус алейхиселям е наричан също така Зиннуни Сахиби Хут, защото бил погълнат от риба. Юнус алейхиселям е роден в град Нинова, който беше столицата на Асирската държава и важен търговски център. Баща му Мета и майка му се молиха на Аллах за син, и той им беше даден. Бащата на Юнус алейхиселям почина, докато той беше още в утробата на майка си. Майка му преживя много чудни и извънредни събития по време на неговото раждане и детство.

Юнус алейхиселям отрастна в Нинова, където стана известен като честен, никога не лъжещ и помагащ човек в общността си. Той беше избран от Аллаху теаля като пророк с голямо внимание, като другите пророци. В град Нинова той неуморно съветваше хората си, напомняйки им за Съдния ден, предупреждаваше за ужасите на Ада, разказваше за вълшебния живот в Рая, призоваваше ги към добродетел и настояваше, че трябва да се покланят само на един Аллах. Но, суетно... Никой от хората му не му вярваше.  

След като навърши тридесет, беше изпратен като пророк до жителите на Ниневия. През годините той ги призоваваше да променят вярата си в идоли и да започнат да вярват и да се покланят на Аллах. Вместо да го приемат, народът на Нинова го преследва с мъчения и унижения. Въпреки това,Юнус алейхиселям не се отказа, продължавайки да ги насърчава към истинския път. Той ги предупреди за наказанието на Аллах. Въпреки това, хората от Нинова се поругаха, казвайки: "Ако един човек може да доведе до наказание, нека то да дойде и да изтрие всички."


Годините минаваха...

Пророк Юнус не отстъпваше от своето призвание и от убеждението, че хората продължаваха да се отричат. Нямаше средство, което не беше опитал, за да ги убеди. Накрая стигна до заключението, че никой няма да повярва. Той се чувстваше разочарован. Тежеше му, че хората сами си поставят крачка към Ада, без да се замислят. Очевидно сърцата им бяха запечатани.

Юнус алейхиселям си спомни за предишните пророци и народите, които упорито отрекоха техните учения. Аллах унищожаваше такива хора след определен период. Той помисли за народа на пророците Нух, Салих, Худ. Всички те се бяха противопоставили на истината и бяха упорити в своята невяра. Краят им беше ужасен. Той се страхуваше, че същата съдба ще постигне и неговия народ. Да, божественият гняв винаги можеше да се излее върху народа му по всяко време. Решено беше, че мисията му беше изпълнена и той реши да напусне града.  

Аллаху теаля нареди на Юнус, казвайки: "Ти сгреши, твърде рано се оттегли от народа. Върни се и продължи да ги призоваваш към вярата още четиридесет дни." Юнус се върна при своя народ след този божествен указ и продължи да ги призовава към истинската религия. Прекара тридесет и седем дни сред тях. Народът пак не повярва. Тогава Юнус каза: "И така, очаквайте наказанието, което ще дойде върху вас в рамките на три дни. Знакът за това ще бъде, че кожата ви ще започне да жълтее." С тъга се оттегли от тях, преди да дойде божествен указ.  

Без да се обърне назад към града, от който се раздели. Душата на Юнус алейхиселям се раздираше във вихър на силни бури. Той беше ядосан. Той беше оскърбен. Той беше пълен с горчивина...  

Когато стигна до брега, беше намерил кораб, на който да се качи и да отиде в друг град. Може би там щеше да намери сърца, отворени към вярата. Пророк Юнус смяташе, че това беше и волята на Аллах. Всъщност обаче Аллах не му беше заповядал да напусне града. Трябваше да изчака до получаване на заповедта. Можем да кажем, че тръгването на Юнус отново беше преждевременно.

Слънцето се движеше към западния хоризонт. Корабът, на който Юнус щеше да се качи, беше пристигнал в малка пристанищна зона. Докато чакаше часа на тръгване на кораба, видя малка рибка, която се беше изгубила сред вълните, удрящи се в скалите по брега, без да знае къде да отиде. Тя се опитваше да избяга вляво и вдясно, но не можеше да избяга от яростта на вълните. Накрая, нежното тяло на рибката се сблъска с камъните и се разби. Юнус алейхиселям не можеше да погледне сърцето си, изпълнено с милост, на този пейзаж. Мислеше си: "Ако беше дошла с голяма риба, можеби би могла да се спаси."  

Когато дойде денят, за който Юнус алейхиселям предупреди, лицата на ниновейците пожълтяха. Небето притъмня. Градът беше обсебен от пълен черен дим. Страх и тревога обхвана всички. Започнаха викове и крясъци. "Ако Юнус е сред нас, не се страхувайте, ако е заминал, наказанието ще ни унищожи." - казаха. Тогава Аллах даде на сърцата им чувство на покаяние. Те отидоха при стар и праведен човек, желаещ да се покае, и попитаха какво трябва да направят. Този човек им каза, че има още два дни до пристигането на наказанието и ги насърчи да се покаят и да се молят за премахването му. Поради това жителите на Нинова се изкачиха на висок хълм близо до града и повярваха в Аллаху теаля и пророка му Юнус алейхиселям. Те се помолиха на Аллах да премахне наказанието. Те също се покаяха за всяко зло и неправда, които са извършили. Толкова бяха решителни, че дори извадиха камъните от домовете си, които не бяха техни, и ги върнаха на правилните им собственици. Тогава Аллаху теаля прие техните покаяния и отстрани наказанието от тях. Този ден, в който беше направена молитвата, беше петък и беше денят на Ашура. След това, с радост се върнали в града и започнали да търсят Юнус алейхиселям.  

След това Юнус алейхиселям помисли за собственото си положение. Как беше оставил своя народ. Освен това, те имаха нужда от него. Той си спомни упорството им. Започна да плаче с дълбока скръб. Те сами бяха подготвили своя краен час със свойте ръце.


Когато дойде времето за тръгване, той се качи на кораба. Под влиянието на вятъра платната се издуха и пътуването започна. Капитанът, като видя вътрешното напрежение на Юнус, се притесни, че той е престъпник, бягащ от справедливостта. Само за да предотврати качването му на кораба, той поиска цена, която беше много по-висока от нормалната. Пророк Юнус плати посочената цена без колебание. Той искаше да се отдалечи от страната на хората с потъмняла душа.  

На непознато място в морето... докато корабът на пророк Юнус самотно плаваше в мрака на нощта, избухна буря. Морето започна да ври и пенее. Гигантски вълни се обливаха с цялата си сила върху кораба, удряйки го отстрани наляво и надясно. Корабът беше безпомощен. Подобен на сламка, изгубила волята си, сред вълните. След малко вълните счупиха мачтите на кораба, разкъсаха платната му. Морето поглъщаше всичко пред себе си, без да познава милост.

Капитанът извика: - Никога не съм виждал бурята да избухва толкова неочаквано. Очевидно има грешник сред нас. Бурята избухна заради него. Ще хвърлим жребий, за да намерим този грешник. Този, чието име излезе, ще бъде хвърлен в морето.   Моряците имаха традиция, когато се изправят срещу бурята на морето. Това може да изглежда странно, но в ония дни това е било обичайно. В жребия беше включено и името на Юнус алейхиселям. Името на Юнус беше изтеглено. Отново направиха жребий и отново той беше избран. Такава беше традицията. Когато името на Юнус беше изтеглено за трети път, всички погледи се насочиха към него.

Съмненията го обгърнаха като пламенна риза. Капитанът, като прочете за трети път името му, сърцето на Юнус започна да бие бързо. Вече всичко беше ясно, човекът, който щеше да бъде хвърлен в морето, беше определен. Когато го доведоха до ръба на кораба, за да го хвърлят в морето, Юнус осъзна, че е допуснал грешка като се разсърди на своя народ и напусна града без явното разрешение на Аллаху теаля.    

Юнус алейхиселям гледаше към силните вълни от високата дървена платформа, на която беше излезнал. Беше мрак... тъмно беше... нощ беше. На небето нито лунна светлина, нито звезден блясък. Тъмни облаци обгърнаха всичко. Само безкрайно море, простиращо се до хоризонта, и пронизващ студ до костите. Сред бучещото небе и ревящите вълни гласът на капитана се издигна:

- Ей, страннико, хвърли се в морето... хайде! И... Юнус алейхиселям се хвърли...

В този момент...

Аллаху теаля заповяда на големите риби в морето незабавно да излязат на повърхността. Една голяма риба го видя, борейки се с вълните. Аллах беше пратил вечерята и. Тя се насочи към Юнус и го погълна с едно движение. След това, с радост, че беше нахранила стомаха си, отново потъна в дълбините на морето.

Юнус алейхиселям беше в шок, когато откри себе си в корема на огромна риба. Велики Аллах! Юнус беше в корема на рибата... рибата беше в дълбините на морето... а морето беше в средата на тъмнината. Три обгърнати един около друг тъмни светове. 
Юнус алейхиселям си помисли, че е мъртъв. Той раздвижи ръцете си. Да, той можеше да се движи. Беше жив, а не мъртъв. Но той беше затворен между три слоя мрак. Нямаше изход, нямаше решение. Само Аллах беше. Този, който създаде рибата, морето, нощта и управляваше над тях - Аллах. Това беше достатъчно.

Юнус започна да плаче и да прославя Аллах. Започна да си спомня за Аллах, въпреки че бе затворен между три слоя мрак. Първо сърцето му започна да прославя Аллах, а след това и езикът му. В корема на рибата отекваше ехото на Юнус алейхиселям... - О, Аллах! Няма друг бог освен Теб... Ти си далеч от всички видове недостатъци... Ти си най-възвишеният, най-великият, най-прекрасният. Както хората, които нараняват себе си, аз нараних себе си. Прости ми...

•  

Юнус алейхиселям продължи: "Господи, заповедта и решението са Твои. Но надеждата ми да се върна в Нинова и да видя народа си във вяра е безкрайна. Въпреки всичко това аз съм доволен от всичко, което е по твоята воля". В това време той чу някакви гласове. "Какво е това?" - каза той. Аллаху теаля му разкри: "О, Юнус! Тези звуци са звуците на съществата, които прославят моето име в морето!" 

   Юнус не спираше да въздиша и плаче. Той казваше: "Господи, аз съм сторил неправда на себе си. Прости ми." Единственото нещо, което се движеше, беше сърцето му и езикът му, удрящи се с тесбих. Той пости. Храната му беше съжаление, сълзи и тесбихи, които се издигаха от дълбините на морето към небето.
След малко рибите, растенията и другите живи същества в морето чуха тесбиха на Юнус алейхиселям. Когато стигнаха до източника на звука, не можеха да повярват. Звуците идваха от корема на рибата, която стоеше там. Всички риби се събраха около нея и заедно започнаха да възхваляват Аллах. Всеки правеше това на свой собствен език. 
Беше невероятна гледка. По дъното на морето изглеждаше като празник. Всички риби, корали и растения - големи и малки, се събраха заедно и прославяха Аллаху теаля във великолепен оркестър.

  Юнус алейхиселям доказа, че е искрен в покаянието си. Всички същества в морето, на земята и на небето научиха какво е истинският слуга, как трябва да се направи искрено покаяние от Юнус.  Най-накрая Аллах заповяда на рибата да излезе на повърхността на водата и да я избаци на брега на един определен остров. Рибата веднага изпълни божията заповед.  

  Юнус алейхиселям се събуди на брега на един остров, напълно изтощен. Цялото му тяло болеше от киселините в корема на рибата. Беше болен. След малко изгря слънцето. Когато слънчевите лъчи докоснаха тялото му, усети огромна болка. Почти не можеше да издържа и беше на път да извика. Но в този момент започна да се моли и започна да лекува раните си с молитви.
Скоро след това Аллаху теаля порасти до него дърво с големи листа, за да го предпази от слънчевите лъчи. С времето раните му се излекуваха и се върна към предишното си здраве. Тогава Аллах му заповяда да се върне в родината си.  

Когато Юнус алейхиселям тръгна към своя народ, приближавайки се до град Нинова, попита един овчар за тяхното състояние. Овчарят му разказа, че пророкът Юнус се разсърдил на тях и си отишъл, оставяйки ги сами. Всевишният ги наказа, пращайки облаци на наказание, които стояха над техните глави три дни и три нощи. Съжаляваха се и плачеха в безизходица, докато търсеха Юнус, но без успех. Накрая Аллаху теаля опрости греховете им.

Когато се завърна в Нинова, изгледът, който го посрещна го изненада. Хората бяха станали мюсюлмани. Изчезването на Юнус ги уплаши и те решиха да се покайват. Над сто хиляди души повярваха в Юнус алейхиселям. Истината бе, че техните искрени молитви го спасиха от корема на рибата. Юнус алейхиселям, почина нс осемдесет и три годишна възраст, докато се молеше в Нинова.

В Свещения Коран, Аллаху теаля описва този момент по следния начин: "Ако Юнус не беше от онези, които славят Аллах, щеше да остане в корема на рибата до Страшния ден..."