Сюлейман алейхиселям

Един от деветнадесетте синове на  Давуд алейхиселям, изпратени към израилтяните. Той произлиза от рода на Якуб алейхиселям и се роди в град Газа близо до Ерусалим. Той не само беше пророк, но и владетел. Още от детството си беше познат като умен, добър и справедлив. На дванадесет години пое мястото на баща си като султан, а по-късно получи пророческото призвание от Аллах.   

Сърцето на пророка не среща никакви пречки или завеси между него и Аллах. Нито място, нито време може да попречи на пророк да установи връзка с Аллах. Когато пророкът повдигне ръцете си за молитва, Аллах приема неговата молитва преди той да спусти ръцете си. Когато сърцето достигне определена чистота, се счита, че е намерило пътя към Аллах. За такова сърце няма препятствия по пътя. Нито разстояния, нито време могат да пречат на връзката с Аллах.

  След смъртта на пророка Давуд, неговият син Сюлейман пое неговото място. Давуд беше и пророк, и владетел. Същото важеше и за Сюлейман. Един ден Сюлейман се поклони и помоли:  

- Аллаху Акбар! Дай ми царство, което никому друг не е дадено.  

Сюлейман искаше царство и владичество, което никой друг никога да не получи до Края на времето, освен него. Аллаху теаля прие неговата молитва и му позволи да установи огромно царство, което ще продължи до Страшния Съд.  

Пророчеството е най-високото място сред съществуващите. Има разлика в степента между пророците. Най-големите от тях се наричат "улу’l-азм". Това са Нух, Ибрахим, Муса, Иса и Мохаммед алейхивеселлем (мир на тях)  

Освен разликата в степента между пророците, всяко от тях има различно чудо. Чудото на пророка понякога може да бъде голям потоп... като при Пророк Нух. Понякога това може да бъде свещенна книга, чийто ефект може да продължи завинаги... като Корана, който беше спуснат на Пророк Мохаммед.  

Въпреки тези разлики между пророците, вярването в тяхното пророчество е задължително условие за нас, мюсюлманите. Ние трябва също така да обичаме тези пророци, които Аллах много обича .    

Сюлейман не искаше това царство поради своето пристрастие към светските наслади или към властта. Той никога не е имал такова намерение и това би било немислимо. Той беше пророк и в него не можеше да се намери такова лошо чувство.  

Сюлейман алейхиселям искаше тази власт и царство, за да воюва с тъмните сили на земята, да разпростре поклонение към Аллаху теаля по целия свят, да напълни земята и небето с неговата светлина. Сюлейман алейхиселям наследи от баща си три неща: царството, пророчеството и мъдростта. Той стана известен с прозвището "Мъдрец Сюлейман" сред хората. Беше невъзможно за толкова възвишен човек да мисли по друг начин.

  Той управляваше справедливо сред хората, отнасяше се към тях със състрадание и милосърдие, решаваше проблемите им с мъдрост. Мъдростта на Сюлейман не се отнасяше само до човешкия вид. Тя включваше и птиците и другите животни извън човешкия вид. Докато Давуд алейхиселям разбираше езика на птиците, Сюлейман алейхиселям говореше с тях и ги използваше за различни задачи.  

Давуд алейхиселям, когато славослови Аллах, планините, птиците и дивите животни също славословеха с него. Дори вятърът, когато чуваше гласа му, спираше и слушаше. В сравнение с това пророк Сюлейман даваше заповеди на дивите животни, използвайки вятъра в своята служба. Неговото царство беше толкова обширно, че обхващаше не само хората, но и животните и другите природни сили.  

Сюлейман алейхиселям беше проявил мъдростта си още като млад юноша. Един ден две жени влязоха пред него. В ръцете им държаха едно бебе. И двете твърдяха, че бебето е тяхно.  Пророк Сюлейман знаеше коя от жените е истинската майка, и коя лъжещата. Мислейки, той реши, че единственият начин да открие истината е чрез изпитване на сърцата на майките.  Предложи им следното:  

- И двете твърдите, че сте майката на бебето. Е, има само едно решение. Нека разделим бебето на две равни части и да дадем по една част на всяка от вас...   Истинската майка чу това и веднага извика:  

- Моля ви! Не правете това, ако го разделите, то ще умре. Аз се съгласявам, дайте го на нея.  

След като чу тези искрени думи, Сюлейман алейхиселям предаде бебето на истинската майка и каза:  

- Истинската майка е тази жена. Една майка не иска нито една вреда да бъде нанесена на бебето си.


  С годините Сюлейман алейхиселям се развиваше. Аллах разшири както знанието и мъдростта му, така и границите на страната му. Той беше приет с молитвите си и след него нито един пророк или цар не беше благословен с такова царство. В Корана Аллах говори за Сюлейман по следния начин:  

„Наистина ние дадохме знание на Давуд и Сулейман. В отговор на тази благодат те казаха: Нека благодарим на нашия Аллах, който ни избра от множеството вярващи слуги и ни надари с хиляди блага. След смъртта на Давуд, Сулейман пое мисията да носи наследството му. Той се обърна към хората и каза: О, хора, научихме езика на птиците. Освен това всичко ни беше дадено. Всичко това са дарове от морето на Аллаховата щедрост.“   

Сюлейман алейхиселям можеше да чува шепота на мравките една към друга мравка. Освен това той можеше да дава заповеди на мравката, която бързо я изпълняваше.   Армията на Сюлейман, беше най-удивителната армия на света. Човечеството не беше виждало и няма да види такава армия, съставена от хиляди различни същества. В нея освен хора, имаше духове, птици и други животни.  

Ние знаем, че духовете са същества, създадени от Аллаху теаля. Тези същества са невидими за хората. Обаче Аллах даде на Сюлейман Великолепният силата да вижда духовете и да ги използва за своята работа. Той подчиняваше духовете, използваше ги като войници в своята армия, изпращаше ги на бойното поле по време на война и ги използваше като работници за изграждането на градове по време на мир. Тъй като духовете са невидими същества, представете си колко ужасяваща може да бъде армия, съставена от невидими войници. Вероятно можете да си представите колко невъзможно е да се борите с такава армия!  

Птиците също бяха войници на пророк Сюлейман. Те извършваха работата, която съвременните армии поръчват на разузнавателните служби. Не може да се оспори, че разузнаването е една от най-важните задачи по време на война. Чрез него могат да се разберат плановете, числеността и въоръжените възможности на врага. По време на битка те летяха към вражеската фронтова линия и несоха на Сюлейман най-подробната информация за тях.  

Също така, освен духовете и птиците, Аллах даде на Сюлейман алейхиселям власт над ветровете. Той можеше да ги използва по свое усмотрение, дори да лети с вятъра заедно със своите войници. Въпреки това Аллах беше научил Сулейман алейхиселям как да използва силата и техниката на вятъра през този период. По този начин войниците в армията на пророк Сюлейман удряха своите цели от въздуха в епоха, когато нито един човек не можеше да си представи полет във въздуха.  

      В армията си, освен да използва духовете и птиците като войници, Аллах е дал на пророка Сюлейман една власт, която не е дал на нито един от другите пророци. Това е властта да владее над демоните. Такава власт всъщност не е била достъпна за никого друг, нито може да бъде. Дори добрите духове не могат да контролират демоните. Но Всевишният Аллах е научил Сюлейман алейхиселям как да владее над демоните, да ги насочва към различни задачи и когато се бунтуват, да ги вкарва в окови и наказва.         Даровете, дадени на Сюлейман алейхиселям, го насочваха към по-голямо поклонение. Светият ни Коран описва Сюлейман алейхиселям по следния начин: "Ние дадохме на Давуд - Сулейман. Той беше чудесен слуга. Винаги се обръщаше към Аллах с всяка дума и постъпка." Коранът описва Сюлейман  с думата "евваб", което означава човек, който постоянно посещава вратата на Аллах с молитви, пости, прослави, сълзи, покаяние и любов, непрекъснато се обръщащ към Аллах.  
 
   Сюлейман (мир на праха му) бе възхитителен човек, докато контролира предвоенните коне и ги гали, времето за следобедната молитва вече беше почти изминало. След като забеляза ситуацията, той веднага падна на колене, извини се на своя Господ и извърши молитвата си. След това поиска конете да бъдат доведени отново. Докато гали козината им, той също се покаяваше и молеше на Аллах за прошка. Скоро предстоеше голяма битка и конете бяха от съществено значение за бойната стратегия. Освен това той знаеше за болестите на конете, разговаряше с тях на техния език, слушаше техните проблеми и ги излекува. Конете безусловно следваха неговите заповеди
.
  Аллах дари на Сюлейман алейхиселям и друго благословение - способността да разтопява твърди метали като мед. Аллах омекоти желязото за Давуд  и му даде умение да му придаде различни форми. Наистина, пророк Сюлейман използваше разтопения мед много полезно както по време на война, така и по време на мир. През войните той смесваше мед и желязо, за да получи бронзов метал, който използваше за производство на оръжия. Мечовете, щитовете, ножовете и копията, направени от бронз, бяха най-мощните оръжия за времето си. През мирните времена използваше бронза за строителство на сгради и инфраструктурни проекти.

  Аллаху теаля дари Сюлейман с големи благословения и специални милости, това е вярно. Но не го остави без изпитания. Чрез божествените изпитания се открива кой е с душа от диамант, и кой е с душа от въглен. Изпитанията на великите хора също са велики. И ето,  Аллаху теаля изпита пророк Сюлейман с тежко заболяване
.   Върху него се нахвърли такава болест, че нито хората, нито духовете не можаха да му намерят лек. Птиците обикаляха цял свят, носейки му различни билки, но безуспешно. Болестта се задълбочаваше с всеки изминал ден. Толкова силно, че той се сгърчваше на трона си като мъртъв труп,  виждащите мислеха, че е починал. Той беше изтощен, изнемощен, блед и най-важното - безпомощен
. Сюлейман алейхиселям се мъчеше в обятията на тази нещасна болест за дълго време. Въпреки това, той никога не забравяше Аллаху. Той знаеше, че единственият източник на изцеление е Аллаху теаля. Затова дори в най-трудните моменти на болестта не спря да споменава Аллах, да Го обича безумно и да моли за изцеление и прошка от Него.   ..И един ден..
.
  изпитанието на Сюлейман  приключи. Аллах излекува всичките му болести. Възвърна му старото здраве. Всевишният поиска да даде поука с тази болест на хората, духовете и всички същества. Дори най-силните сили на света не можеха да дадат изцеление на никого без разрешението на Аллах.

  След този ден Сюлейман алейхиселям реши да издигне на земята уникален храм (Месджиди Акса), който нямаше сходен. Хора от целия свят щяха да дойдат там и да се покланят на Единствения Бог. Храмът трябваше също да бъде изключително възхитително произведение. На строителното място имаше интензивна работа.   Звуците на чуковете на ковачите се чуваха навсякъде без прекъсване. Машините за топене на метали работеха двадесет и четири часа на денонощие. Разтопеният бронз се изливаше през стотици канали, смесвайки се с пясъка, а майсторите му придаваха различни форми. Вратите, прозорците и скулптурите на лъвове, тигри и птици, които украсяваха дясната и лява страна на пътя към храма.
.
. (( При строежа на Сюлейман Бейт"ул Макдис, известни майстори бяха поканени, които владееха изкуството на измамата. Поради революция, организирана от дяволите, той за кратко загуби властта си и беше свален от трона; така или иначе, той остана безсилен и безжизнен на трона си, или тронът беше превзет и на него беше поставен някакъв като статуя за срок дни. В историите на масоните се твърди, че масонските общества приемат тези революционни действия срещу Сюлейман алейхиселям като основни и проявяват почит към паметта на своя лидер.))


  На строителството на храма работеха десетки хиляди работници. Тези, които топеха металите, тези, които рязаха и обработваха камъните, тези, които оживяваха камъните с разнообразни украси, тези, които рязаха и обработваха дървото, тези, които топеха златото и покриваха стените и таваните с него...

  В строителството на храма работеха и духове. Те правеха огромни казани, за да готвят храна за всички работници и войници, които работеха по строежа на храма. Те бяха и тежки, и големи. Например водните казани бяха толкова широки, че приличаха на огромни водни басейни. Докато тези усилия продължаваха, Сюлейман (мир на праха му) обикаляше сред работниците, слушаше техните проблеми и намираше решения...  Той контролираше птиците и животните в своята армия, проверяваше дали всеки е на позиция, преброяваше изгубените и разследваше къде и защо са отишли.
 
  Сюлейман алейхиселям не само слушаше проблемите на своите войски, които се състояха от хора, животни и духове, но и беше чувствителен към шепота на мравките, внимателно ги слушаше и се грижеше да ги не настъпи. Обикновено царе с толкова голяма власт биха били горделиви, но не и Сюлейман. Той беше изключително смирен. Винаги се движеше със смирение, винаги помнеше, че истинският собственик на този цял султанат е Аллах, и му благодареше.

  И така, в един ден, докато водеше своята голяма армия, чу как една мравка казва на своите приятели:
  - Мравчи строй трябва веднага да се прибере вкъщи. В противен случай Сюлейман и неговата армия може несъзнателно да ви настъпят.(Държеше се с господство в рамките на учтивост и добродетел по начин, който заслужава внимание, тук има фин политически ход като на мравка.)

  След като пророкът Сюлейман чу думите на мравката, се усмихна. Усмихнат беше от страха, който мравката изпитваше. Той беше пророк, който проповядваше предимно състрадание и милосърдие. Независимо от внушителната си армия, той винаги проявяваше милосърдие към най-малките същества, които му излизаха на пътя. Пазеше се да не наранява дори мравкиртв по време на пътя си.

  Сюлейман благодареше на Аллаху теаля за благодатта да чува гласа на мравките и да разбира разговорите им. Ако не беше благословен с това умение, нямаше да може да вижда мравките и вероятно би допринесъл за много несъзнателни убийства, което би оставило дълбоки рани в неговата душа
.
  Сюлейман алейхиселям беше най-богатият човек на планетата. Създаде великолепни дворци от материали, донесени от различни краища на света. В някои от тях използваше ароматни смоли от кедрови дървета, в други подовете бяха покрити със златни слитъци, а в третите бяха от кристал. Когато ставаше въпрос за прекрасният трон..той беше истинско изкуство. Изработен от чисто злато и редки скъпоценни камъни.

  Сюлейман алейхиселям притежаваше най-великолепните дворци по света. Обличаше се с рокли, украсени с диаманти, перли, злато, рубини и други скъпоценни камъни. Въпреки всичко, беше изключително скромен пред Аллах, пред хората беше много смирен. Толкова, че когато излизаше пред тях със своите блестящи дрехи, им казваше:   - Цветовете на всяко цвете в градината са стотици пъти по-красиви от дрехите на цар Сюлейман.
  Какви прекрасни уроци даваше на своя народ. Да, това е Аллах, който създава цветето, внимателно му придава форма и цвят. Въпреки това, човекът е този, който създава облеклото на човека. Изкуството на Аллах не е ли хиляди пъти по-съвършено от човешкото изкуство? Колко чудесна е красотата в изкуството на Аллах, колко чудесна е финесът, колко завладяваща е съвършенството! Дори и облеклата на дърветата бяха по-красиви от тези на Сюлейман. Да, кралят пророк Сюлейман като разкриваше крилете на смирението си до земята, след като казваше това на своя народ, падаше на колене. Точно като баща му, пророк Давуд. Той прославяше Аллах по такъв начин, че често се потапяше в него, изпявайки своята любов към Аллах с най-красивите песни с пламък в сърцето си
.
  ... И един ден.
..
  Сюлейман алейхиселям заповяда на своята армия да бъде готова. След това започна да инспектира войниците си. Когато посети човешката общност, видя, че всичко беше перфектно. Събра висшите си командири и офицери и им даде заповеди. След това влезе сред духовете и даде различни инструкции на командирите им. По време на това заповяда да бъде затворен един войник, който бе мързелив.

  След това влезе сред животните. Попита дали са хранени достатъчно,  дали имат някакви оплаквания за времето за хранене. Зае се и за лечението на болните. След като видя, че всичко върви както трябва, влезе в голямата птича шатра. След като влезе в нея, погледна бързо наоколо и веднага забеляза, че липсваше птицата Худхуд. Худхуд имаше определено място и Сюлейман  винаги го виждаше там по време на инспекция. Намираше се на висока точка близо до тавана на шатрата. Сега обаче Худхуд не беше на място и явно се бе напуснал без разрешение. Внезапно изразът на лицето на Сюлейман  се промени и попита околните:
  - Не виждам худхуда, къде е той? 
   Всички птици мълчаха. Те изчакаха командването. Сюлейман алейхиселям внимателно разгледа всички птици. От очите му стана ясно, че худхуда не е там и никой не знаеше къде е. Сюлейман попита с твърд глас: 
   - Той не е тук ли? 
   Малко врабче успя да събере смелост и отговори с дрезгав глас:
    - Велики господарю...
    Вчера трябваше да отлетим на разузнавателен полет с худхуда. Той беше отговорен за патрулирането. Но тъй като не дойде, и аз не отлетях
.   Врабчето трептеше от страх, докато изговори тези думи. Когато Сюлейман (мир на праха му) разбра, че худхуд напуснал лагера без да уведоми никого, без да поиска разрешение, и дори без да каже къде отива, той се обърна със строг глас и каза:   - Ако не дойде при мен с разумен повод, ще му наложа ужасно наказание или ще го обезглавя!   Птиците разбраха, че този път наистина са разгневили Сюлейман . Той беше готов да наложи тежко наказание на худхуд или дори да го обезглави. Единственият начин, по който можеше да избяга от този проблем, беше силно обоснование, което би оправдало неговото изчезване. Например, мисия, която да се счита за по-важна от престоя в шатрата.
    Гневът на пророк Сюлейман беше толкова силен, че разтърси сърцата на хората. Той беше изключително милосърден човек, но когато се разяри, правдата беше неговата главна грижа. Той притежаваше силата да превърне думите си в действия. Когато врабчето трепереше от страх пред неговия гняв, пророк Сюлейман го погали по главата, като успокои птицата. Сам си каза:
     - Къде си, Худхуде? Ако чуеш какво Сюлейман казва за теб!    Пророк Сюлейман напусна птичият си дворец и се отправи към своята резиденция, докато мислеше за отсъствието на Худхуд. Той беше част от разузнавателната мрежа. Защо изчезна - за тайна мисия или нещо друго?    Скоро Худхуд се завърна в шатрата, където птиците бяха във вълнение: 
    - "Къде беше? Къде беше?" - започнаха да викат.   След като  бе пристигнал от дълъг път, хухуд, замаян от умората, отговори с вълнение:
    - "Какво стана? Защо това вълнение? Какво се случва?"   Птиците му обясниха:   - "Твоят ден е по-мрачен от черното перо на враната..
.   - Сюлейман Господарят беше тук преди малко. Когато не те видя, се разгневи и каза, че ще те накаже или дори ще те обезглави." 
    Смутеният хухуд им отговори:
     - "Какво говорите..  - Да не би Сюлейман господарят да си мисли, че играех в момента! Не, аз излязох на тайна мисия!"   Птиците му казаха:
     - "Тогава отлети право при господаря ни веднага. Нека не мисли, че бягаш..."   Худхуд, чу тези думи и веднага отлетя към двореца на Сюлейман алейхиселям, за да представи извинението си. Той се качи на масата, където Сюлейман обядваше. Започна да говори, преди Сюлейман да има възможност да зададе въпрос. С това поведение той искаше да покаже, че е невинен. Започна с думите: 
   - Господарю... Научих нещо, което вие не знаете, и донесох ви информация, която видях със собствените си очи от страната Себа.   Стилът на Худхуд беше нахален...    Всъщност, каква беше тази нищожна птица, която се изправя срещу Сюлейман и казва     "Зная нещо, което ти не знаеш..
.     донесох ти много важна новина от царството Себа."! 
    Но Сюлейман внимателно изчака, Худхуд да завърши своите думи. И той продължи:   - В края на краищата, във владенията има една жена. Да, народът на Себа е под ръководството на кралица. Тя е толкова изобилно богата, че притежава всичко. И има един трон, който е... просто великолепен. 
    Кралицата и хората й се кланят на Слънцето. Черният дявол ги е заблудил. Превърнал е техните грозни постъпки в нещо прекрасно. Отвел ги е по лошия път. Сега те се чувстват загубени и не могат да намерят правилния път. Покланят се на същество, което те считат за божество. 
   Худхуд взе миг почивка, преди да продължи. Сюлейман алейхиселям внимателно наблюдаваше думите му, избрани с грижа, за да бъде убедителен и да не допусне грешка. Той завърши с изреченията, които винаги изговаря пред хората:   -Разкриващ всичко, което е скрито на небето и на земята... как не се покланят на Аллах, който знае тайните и явните неща?! Този Аллах, в когото няма друг бог, и който е господар на най-великия престол... 
   Худхуд, докато повтаря думите на Сюлейман, сякаш с последно усилие се опитваше да омекоти сърцето му, да го убеди в истинността на това, което казва.    Сюлейман се усмихна и каза:   - Скоро ще разберем дали говориш истината или лъжеш...   Худхуд искаше да каже  "Господарю, наистина не лъжа.", 
    но когато видя, че Сюлейман мълчеше, се уплаши и престана да говори, за да не го разгневи повече.  
   
   Сюлейман размишляваше. Опитваше се да вземе решение. Подигна главата си и поиска от помощниците си незабавно да му донесат хартия и молив. След като бързо написа писмото, го сгъна и го подаде на худхуд, като му даде следната заповед:       - Отнеси това писмо до двореца на кралицата. Пусни го през прозореца на стаята й. След това се скрий някъде и следи каква реакция ще имат на писмото. След това се върни при мен, за да ми разкажеш какво стана. 
   Худхуд не можеше да повярва, че успя да спаси главата си, държейки писмото с клюна си. Излетя и изчезна от поглед. След няколко часа се върна пред Сюлейман  и започна да разказва по едно всичко, което е видял и чул
:    - Когато стигнах до царството на Себа, оставих писмото в спалнята на кралицата. Кралицата се намръщи, когато го прочете, и заповяда бързо събиране на високите чиновници на държавата. Когато се събра съветът, аз стоех на едно място между таванските бродерии, слушайки разговорите, без да ме забележи никой. Открих, че името на кралицата е Белкъс. 
   Белкъс към своите везири
:    - Имам изключително ценно писмо, което ми е било предоставено. То е от Сюлейман. В писмото си Сюлейман посочва, че иска да го посетим, започвайки с името на Аллах, Милостивия и Милосърдния, и настоява да отидем при него без гордост и високомерие, изразявайки желание да станем част от мюсюлманската общност. 
   Точно това беше съдържанието на писмото. Кралицата се обърна към своите везири:   - Кажете ми какво мислите. Знаете, че досега не съм взимала решения без да се консултирам с вас по нито един въпрос, каза тя.   Везирите й отговориха:   - Ние сме мощно царство. Можем да воюваме, но преди това очакваме вашите мнения и указания. Ще последваме вашите заповеди, отговориха.   След кратко размисляване, кралицата произнесе:
   
   - Нека не бързаме. Засега няма нужда от война. Всъщност не знаем и силата на Сюлейман. За да можем да разберем неговата страна, нека му изпратим подарък. Когато посланикът, който отнася подаръка се върне, той ще ни разкаже какво е видял. Тогава ще имаме възможност да направим сравнение между силите си. Може би ще можем да предвидим какви последствия ще има войната, дали ще завърши в наша полза или не.   Когато Худхуд приключи с думите си, Сюлейман алейхиселям му каза:   - Можеш да се върнеш в шатрата си. 
   След няколко дни пристигна подаръкът на Белкъс. Подаръка бил донесен от един от нейните визири. В съпроводителната му група бяха и водещите лица на държавата. Истинската им цел била да измерят силата на Сюлейман
. 
    Сюлейман не се нуждаеше от демонстрации на сила. Всичко беше ясно и той се държеше много естествено. Гостите видяха неща, които никога преди не са виждали никъде другаде. Видяха удивителна армия, пред която нито една сила в света не може да устои.   Представиха на Сюлейман подаръка от Белкъс. Това беше голям златен поднос, украсен с рубини, изумруди и тюркоази. Сулейман алейхиселям се обърна към подаръка с недоумение. 
     Привели са му златния поднос, очаквайки го да ги посрещне като мюсюлмани, както им беше заповядал. Но за него златото не беше от значение, тъй като беше толкова богат, че дори пода на дворците му беше от златни тухли. Себейците ли се опитваха да го примамят с този подарък?   Сюлейман алейхиселям вдигна глава и отказа подаръците на посланиците на Белкъс. Той им предложили избор - или да се откажат от поклонение на слънцето и да приемат исляма, или да се изправят срещу непобедимата му армия.  Ако дойдат с войска, ще ги изпрати с позор от страната.
     Един ден...    Сюлейман алейхиселям седеше със своите везири на терасата. Той им каза:
     - Кой може да ми донесе трона на Белкъс преди да пристигнат тя и хората й тук като мюсюлмани? -  -  Един от Духовете поиска думат:
-     - Ще го донеса тук преди да напуснете този събор. Имам силата да постигна това. Можете да ми вярвате. Сюлейман напускаше този събор два часа по-късно. Духът ще му го донесе в рамките на един час. Сюлейман мълчеше и чакаше другите да говорят.  -   -  Везир с познания за книгата поиска думата и каза:
 -    - Преди да обърнеш поглед, аз ще ти го донеса. Сюлейман затвори клепачите си. Само като ги отвори отново, той намери трона на Белкъс пред себе си.     -    ((От толкова разстояние как може да стигне до една дъска до примигване на окото? Несъмнено това не е обикновен случай, а е въпрос на чудо и милост. Това, което Асаф казва, е същото като да е направил. Той го е направил преди да го каже. Защото той знаеше знанието си. Скоростта от хиляди километри за една секунда е въпрос, на който съвременните ни научни мисли са свикнали. Важното е само да знаеш силата, която трябва да се приложи, за да извършиш този жест. Тази скорост, която се вижда в един момент, в едно течение, в един телеграф, може да се види и в една маса. Не липсват примери, които показват, че волята, която въздейства лъжливо, може да действа като радио на далечно разстояние. Това привличане, при което телата летят във въздуха, като една воля премества части на тялото, също така е доказано от Книгата, в Пазения Лист, че това е стабилно знание за плана на пространството.))  
-    - Сюлейман помисли за това колко голямо благословение е това, което Аллах му е дарил. Да, един от неговите хора можеше да донесе трон от Йемен в Палестина за един миг. Сърцето му се изпълни с благодарност, и той каза на онези около него:     - Всичко това е безспорен дар от моя Господ. Той иска да ме изпита. Искам ли да изразя благодарност или неблагодарност, той иска да види. Не може да има съмнение, че който благодари, благодари в полза на себе си. Ако е неблагодарен, наистина моят Господ не се нуждае от неговата благодарност
.     Сюлейман поиска да направи някои промени на трона на Белкъс. Тронът беше изцяло от злато, украсен със скъпоценни камъни като диаманти, рубини и изумруди. С промените по трона, Сюлейман искаше да изпита предстоящата посещение на Белкъс в двореца си. Дали тя наистина щеше да разпознае своя трон?   Накрая, Белкис дойде в двореца на пророк Сюлейман. Той я попита 
 .   - Това вяшият трон ли е?
      - Да, сякаш прилича. Отговори тя
.     Беше в  шок. Изглеждаше като нейния трон, но не можеше да бъде. Може би беше пристигнал от Йемен преди нея? И беше се променил. Дори само за тези промени биха му трябвали месеци. Кога всичко това се беше случило?    Пророк Сюлейман искаше да и покаже пътя към Аллаху теаля. Хората от Себа си мислеха, че са водещата нация по отношение на знание и технологии на земята. Сега обаче осъзнаваха колко са изостанали .   Сюлейман построи великолепен дворец, за да посрещне Белкъс. Подовете бяха покрити с кристал, скъп, твърд и изключително прозрачен. Под кристала имаше водни басейни. Тези, които стъпваха върху него, могаха да видят рибите, играещите морски растения с техните ослепителни цветове. Кристалите бяха толкова ярки и светещи, че беше невъзможно да се видят.
       Когато Белкъс стъпи до вратата на двореца, тя забеляза водата. Помисли, че ще влезе във водата и нежно повдигна полата си, за да не я намокри...   ...Тогава Сюлейман алейхиселям се усмихна и каза с усмивка:
      - Този дворец има под от прозрачно стъкло.   Белкъс беше умна жена. Разбра, че е пред най-големия султан на света и предвестник, когото Аллаху теаля е изпратил. Тогава изрече: 
  -  Всевишният от Всевишните, мой Господарю! Със сигурност до този момент съм била несправедлива към себе си. Но сега, пред Господаря на вселената, който е Аллах, вярвам в присъствието на пророк Сюлейман.   Белкъс вече беше приела вярата и стана мюсюлманка.   Сюлейман алейхиселям преживя цял живот на върха на своето съществуване. Дори смъртта му бе облечена в чудо.     Един ден той влезе в своята специална стая, където се молеше. Подпря се на своята тояга и започна молитвата си. Съдбата обаче реши, че именно в този момент беше настъпил неговият краен час. Азраил дойде и каза: "Това е последният момент от живота ти на земята."   Сюлейман аалейхиселям каза: "Каквото е предопределено от Аллах, това е истината. Благодаря на моя Господ, че никога не съм направил неправда на никого. Никога не съм се отказал от заповедите на моя Господ. Всеки се връща при Аллах. Изпълних заповедта, с която бях възложен."      За известно време остана неподвижен, като мъртъв. Никой не забеляза неговото замълчане. Дори духовете продължаваха да работят, смятайки го за жив.   И в един ден... в стаята на Сюлейман (мир над него) влезе дървеница. Тя поиска разрешение да гризне неговата тояга. Без да изчака отговор, започна да яде. Беше много гладна....       ...И така... Телесният баланс на Сюлейман алейхиселям се наруши и той падна на земята. Хората смятаха, че духовете разбират невидимото. Но не забелязаха смъртта на пророк Сюлейман. 
      Сюлейман алейхиселям е управлявал навсякъде, така че по време на неговото управление всички са повярвали, на земята е останало много малко невярващи. След смъртта му се разруши единството сред израилтяните, разделиха се на две отделни държави и се отклониха от правия път.   

        След като Сюлейман алейхиселям, с помощта на Аллах, победи дяволите и духовете, които създаваха раздор в царството, и ги подчини под своя контрол, той събра всички магически книги, които те са създали, и ги погреба в едно скривалище под престола си. След неговата смърт, когато не останаха учени, познаващи истината, един от дяволите се яви в човешки облик и обяви: „О, хора! Знайте, че синът на Давуд, пророкът Сюлейман, не беше пророк, а беше магьосник; той управляваше демоните, джиновете и ветровете с магия. Той постигна всичко с магическото си знание. Ако не вярвате, потърсете палата му, ще намерите скритите му книги“, и посочи мястото, където те бяха погребани.   След това го откопаха и наистина извадиха много книги, които бяха магически и легендарни. Предизвика се мнението, че „Сюлейман е магьосник, управлявал е своята държава с магия“. Според други тълкувачи тези книги са били написани и погребани след смъртта на пророк Сюлейман и върху някои от тях са поставени фалшиви заглавия, като на везира Асаф Ибн Берхия, и са публикувани със същия измамен начин.     След като хвърлиха Теврата зад гърба си, еврейският народ, последователи на тези дяволи, които се обръщат срещу пророка Сулейман, научиха как да разделят мъжа и жена с помощта на тези два вида магически книги, които тези кафирски демони им бяха научили. Те създаваха раздори между мъжа и жена по този начин, като дори могат да разделят семейства. Сравнете какви големи раздори могат да възникнат в обществата от хора, които са способни да направят подобни неща с магия. Тези, които разделят мъжа и жена, като нарушават толкова силна социална връзка, какви действия няма да предприемат в тези общности; какви неща няма да направят сред съседите и съгражданите; не биха ли подстрекавали хората един срещу друг? Не биха ли подкопавали връзката между управлението и народа? Не биха ли предизвиквали бунтове? Вижда се, че най-голямото въздействие на магията е върху душите, разваля мислите, привлича сърцата, разваля морала, разрушава общностите. Поради това не трябва да се поддаваме на заблудата, че няма съществуваща магия, и трябва да се пазим от такива магьосници. Въпреки това тези, които го правят, не могат да нанесат вреда на никого без разрешението на Аллах. Истинското въздействие не е в магията, не е в магьосника, не е в природата, не е в душата, не е на небето, не е на земята, не е в демона, не е в ангела. Единственият истински въздействащ е само Всевишният Аллах!  

Цигания, първо. При това "религиозна". Върхът на вонята!

Защо мислите така?

И агресивната цигания ще се развони двойно. Както стана с "религията".

Незнам какво е станало със вашата религия? Виж тук е място за споделяне , мисля че всеки има право да споделя. Ако нещо не ти е допаднало не си ги измислям аз тези истории . Това пише в книгата това предавам. Ако имаш конкретно нещо да споделиш заповядай!